“Прозрачна”-Димитрия Чакова

933901f38eadad23039e57eb5d18e200

 

 

Прозрачна съм като парченце лед. Безсънен
един Поет сълзите ми събира.
Полага ги във кладенец бездънен.
Аз губя ги и самотата ме раздира.

 

Прозрачна съм като накичено мънисто
което иска да е живо цвете.
Което стъклено е, но повярвай – чисто.
Не го убивай. Не и ти, Поете!

 

Прозрачна съм като небе – тъга стаило.
Посърнало по аромата на звездите.
Само тъмнее. Лунното мъртвило
напомня му, че сухи са реките.

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *