Прости неволните ми грешки
и времето, в което те предавах.
Да сбъркаш слабост е човешка,
ала божествено – да се прощава.
Ръката моя вдигната прости,
прости обидите и сляпата омраза.
Поискаш ли душата ще спасиш
щом болката с добро наказваш.
Вината страшна лесно може
от топла, блага дума да погине.
Знай, всяка прошка златен мост е,
по който само обич ще премине!
Можете да коментирате чрез: