Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. “Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент”.Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала.
Когато той се обърна към мен, ми каза: “Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод”.
Аз винаги си спомням тези думи.
Те промениха моя живот.
Днес, чета повече от преди и чистя по малко.
Сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата, без да обръщам внимание на треволяците в градината ми.
Прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя.
Разбрах, че животът е трупане опит, който трябва високо да се цени.
Вече нищо не прибирам и не пазя. Всеки ден употребявам моите кристални чаши. Ако имам желание обличам новото си яке само,за да отида до супермаркета.Ползвам любимите си парфюми, щом имам желание за това.
Фрази, като напр. “Един ден”….. или “В някой от следващите дни….” вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.
Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен, какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре вече няма да я има- едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Може би тя би искала да отиде още веднъж на китайски ресторант /нейната любима кухня/.
Ето някои малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако знаех, че моите дни са преброени.
Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни”.
Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които исках да напиша “в някой от следващите дни”.
Бих бил ядосал, че не съм казвал често на най-близките си, колко много ги обичам.
Сега вече нищо няма да пропусна!Няма да отлагам нещата,които ми носят радост и смях!
Казвам си, че всеки ден, всеки час, всяка минута са нещо изключително!
Ако обаче си много зает, за да се освободиш за няколко минути и си кажеш: “някой ден….” – това утре може да продължи дълго и ти никога да не го направиш…
източник:интернет
Можете да коментирате чрез: