И летим в многоцветни пространства,
устремени не знам накъде.
Любовта със лалета се сраства
и расте, и расте, и расте…
Изравняват се тъмно и светло
в редовете на топлия ден.
Все по-малко е мракът в сърцето.
Вместо слънце, откъсвам невен.
Вместо думи рисувам кокиче
и расте между нас пролетта.
Колко пъти да кажа “обичам”,
за да бъде без край любовта?
източник: профилът на атворката във facebook
Можете да коментирате чрез: