“Размисли на Пепеляшка”-Ивелина Никова

d83279a87305939dd3803efd309ed0ae222

Отдавна счупих чудната обувка,
кристали в стъпките си разпилях.
Магията бе само миг, целувка,
но свърши се, сърцето онемя.

 

Разкъса се вълшебството на части,
каляската е тиква. Ето, на –
измамни са мечтите ми за щастие,
изгубени сред просени зърна.

 

И няма балове и пищни дрехи,
последен валс танцува любовта.
Дочувам край огнището си ехо,
навярно вика мойта самота…

 

Не вярвам вече в никакви химери.
Дванадесет – броя камбанен звън.
А принца свой така и не намерих…
Но чакам го във всеки следващ сън.

 

*изпратено лично от авторката

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *