Безумна болка свива ми сърцето.
Кръвта почти невидимо потича.
Разпъвам си на кръст сега небето.
Прощавам на предателите всичко,
ехидните усмивки – на палача.
За камъни ръка не свеждам ничком,
не съдя грешните, безмълвно плача.
Прозира ми през рани светлината.
От всяка капка кръв пониква цвете.
Сърцето ми възкръсва без вина,
помилвано отгоре на разпети петък.
източник:личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: