Бели кокичета крият чела,
детски сълзици, къс светлина,
бели кокичета шепнат в душата ми,
пролетно грее слънце в сърцето ми.
Толкова нежност
и красота
създал си на тази земя,
Господи?
По-светли и чисти ,
моите приятели,
огласят деня ми –
рапсодия нежна.
източник: изпратено ми лично от авторката
Можете да коментирате чрез: