Имам нужда от спомени,
във които сме двамата,
и сияе в бонбонено
тишината във стаята,
имам нужда да видя,
че съм още момиче
с пеперуди в косите,
със тъга за събличане,
дето ти ще я махнеш,
като дреха ненужна.
В споделеното щастие,
всяка болка е чужда…
Имам нужда, разбра ли?
Не е нещо особено.
Имам време за даване.
Превърни го във спомени.
Няма обич до края.
Има обич отвъд.
Тишината във стаята
се превръща във път…
Този свят ще ни върне
всичко дето сме дали.
Прегърни ме, да зърна,
че въобще сме живяли.
Можете да коментирате чрез: