Каквото и да ме правите,
накъдето и да ме теглите –
все такъв ще си ми е нравът.
На леглото мама ме е родила,
но аз мисля, че е било на прага
или сред поле, на кръстопът.
Затуй всички посоки ме привличат,
затуй съм и отсам, и отвъд.
… Обувки с тънки токчета обичам
и звънки тротоари;
обичам неонови барове
и булеварди шумни.
И боса да стъпвам обичам
по трева, по пясък, по шума.
И такава работа да върша,
че силата ми да играе
и слънцето да ме прегръща.
Само да има пътуване –
грабвам дрехата,
на стъпалото скачам.
… А през нощта детето си сънувам,
дрехата си вкъщи окачвам…
Сладък ми е хляба,
когато си го печеля;
гордост, слава Богу, си имам.
И пак ми се ще по вечеря
да влезе вкъщи един мъж силен,
та стените да потреперят.
И да ми заповядва.
И да ме милва…
Сигурно съм на праг родена.
Затуй две жени се бият в мене,
две времена на две страни ме викат.
Не може ме оправи никой.
източник:интернет
Можете да коментирате чрез: