Сбогом,Весе

Днес разбрах, че моята приятелка Весела си е отишла от този свят.
Трудно ми е да говоря за нея в минало време. Трудно ми е да се сбогувам.
Тя обожаваше да преподава математика на децата. Децата също я обожаваха.
Съпруга, майка, баба.Човек, който ще липсва до безумие на своите близки, на своите приятели.
Ще я запомня като Човек, който винаги е бил ангажиран със случващото се в нашата клета родина. Като Човек, който винаги е отстоявал мнението и позицията си. Като Човекът, който всяка година, за рождения ми ден, ми изпращаше най-сърдечни пожелания и снимка на бяло цвете от своята приказна градина. Този малък жест на внимание ми стопляше сърцето. Преди три седмици и аз и честитих рождения ден, а сега се сбогувам с нея.
За разлика от много други тя не си криеше главата в пясъка. Беше смела, борбена и винаги намираше добра дума за кураж и утеха,която да каже на нуждаещ се.
Ех, Весе, как ще те прежаля и тебе…
Светъл ти път скъпа приятелко… светъл ти път…знам, че си се борила до последно за още малко време…

Весела си имаше страничка във фейсбук, в която публикуваше от време на време. Позволявам си да споделя тук нещо написано от нея преди няколко години. Снимката е от нейната градина. 

“Честита Нова година!
Иска ми се да ви кажа, че тя ще е по-добра от изминалата.
Всъщност, това ще бъде едно обикновено клише, което нищо не означава. Годината ще бъде като предишната – за някои чудесна, за други – не чак толкова. За мен лично изминалата година беше чудесна. Макар че преживях доста страшни неща. И макар че известно време си мислех, че умирам. Не, не съм оздравяла. Но изведнъж разбрах, че всичко може да свърши изведнъж. Разбрах колко много време съм изгубила да се ядосвам за дреболии, да водя безкрайни мислени разговори с хора, които са ме наранили, да кроя нелепи планове как да си върна обидата или унижението. не че съм отмъщавала, на мен ми минава лесно. Но лошите мисли са отровили доста голяма част от дните ми.
Повярвайте, нямате време!
Не пилейте времето си да боледувате, да страдате, да се ядосвате. Започнете още сега – напишете отдавна отлаганото писмо, научете се да правите хляб, обадете се на приятел, за който все не ви остава време.
Аз лично продължавам да плета чорапи.
И започвам да уча немски.
И се опитвам да харесам студа, макар че ужасно мразя зимата. 🙂
Усмихнете се.”
Весела Йонкова