“Свърши се…” – Станка Пенчева

Свърши се.
Беше като умиране.
Всичко у мене тежи,
сякаш каменно.
Няма да ме подириш.
Няма да те подиря.
Няма.
Беше като умиране.
Трябва да се зарадвам,
че свърши.
Очите си да избърша,
да те отсека от мен
като със брадва.
Трябва най-после да се зарадвам!
И никога нищо да не припомням.
Дори насън да не те срещам.
… Каква тишина огромна!
Какво спокойствие весело!
Липсват ми само тамян и свещи…

източник:интернет