Ухаеш на слънце,девойко.
Припламва пролетен сноп.
Бедрата извити филизи.
Сърцето препуска в галоп.
На грозде ухаеш, любима.
Страните от сладост лепят.
Мъж ме направи, с онази
пърхава, канеща гръд.
Ухаеш на вино, съпруго.
Децата са вече мъже,
аз не съм те налюбил,
а есен преде ли преде.
На зима ухаеш, старице,
превита от морния път.
Разлистени само зениците
с тамян и надежда кадят.
Можете да коментирате чрез: