Септември си отиде много бързо.
Прозорецът ми тихо се затваря.
Щом вятърът конете си отвърза,
огнището на лятото догаря…
И идва време за мечти и нежност,
за чаша чай и смисъл във небето.
Септември си отиде, но с надежда,
че даде топлината на сърцето си,
че всяка песен беше изживяна,
а буквите се учат само с вяра…
Отлитаме, за да останем заедно,
защото любовта ни няма мяра,
защото сме пътеки в необята,
но винаги с протегнати ръце…
Септември си отиде, но душата ми
остана си душата на щурче.
източник: профилът на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: