“Скръб”-Росица Копукова

 

На загиналите в Охридското езеро 15
български туристи

 

Охридското езеро светлее,
погледът насища с красота,
майко Македонийо къде са
душите на покойните сега?

 

Те петнадесет човека бяха,
дошли да ти се радват от сърце,
колко песни те във теб изпяха
и пиха вино,вихреха хорце.

 

Охридското езеро поглъща
спомени за радост и сълзи,
майко Македонийо преглъщай
вината капитанска и мълчи.

 

Пак белеят хубави на кея
корабите за пореден тур,
но не може в мене да изтлее
болката за всеки мъртъв тук.

 

Охридското езеро разказва
пак легенди,приказки за нас,
ала само алчността наказва
невинните в един злокобен час.

 

Пак е глъчка,веселба голяма,
пак туристи идват на тълпи,
но българите повече ги няма-
това на чужди съвести тежи.

 

А сме братя.Коренът е кръвен,
майко Македонийо,нали?
Охридското езеро изпълва
със история премного дни.

 

И не трябваше така да свършва
този толкова красив момент.
Осиротя България на тръгване
без своите чада в почернен ден.
Осиротя…

 

2010г.,София

Из книгата със стихове “Вселената и ние”,изд.”Лулу”

 

източник:изпратено лично от авторката

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *