“Сол мажор”-Дениса Деливерска

Аз мразя едноактните пиеси —
спектакъл за слепци от неми думи.
В очите ми графитени се бесят
Залмоксис и езичницата чума.
Коприва не бера, не сплитам ризи,
(изядох лебеда — и ми горчеше…),
понякога съм в безсърдечна криза —
тогава ям костилки, не череши!
Вода не нося, счупих триста стомни.
Брашно не меля, а съм остър камък…
(Мълчаната вода ще ме запомни —
орисах я да люби всеки пламък!).
Рисувам вълци, не овце по пясък,
лисиците ми диви все остават,
гася фенери — безнадежден блясък —
а видимото все ме отегчава…
И не пълзя, а ябълки раздавам,
завита върху втората си риза.
Събрала в шепа семките, създавам
гердан звезди — това ми е чеиза.
Вечеря давам — нека е за двама —
без хляб, и сол, и чесън — вино дай!
Разпети петък е, ще ти пристана,
Измий ме, целуни ме…
И предай!

източник:facebook

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *