Сред ежедневните,банални грижи –
душите ни умират всеки ден…
Минутите – изгубени се нижат.
И бавно се превръщаме… във тлен.
Дребнави, жалки ядове ни тровят.
В сърцата ни корави няма жал.
Не ни дотягат чуждите окови.
Не ни затрогва чуждата печал.
Препускаме – брутални и жестоки.
Все по-безскрупулни. И все по-зли.
Раняваме най-точно и дълбоко –
когато нас самите ни боли…
Задъхани по пътищата стръмни –
преследваме амбиции и власт.
Забравили, че някога ще съмне
едно щастливо утро… и без нас.
Забравили, че дните ни са къси.
И земния ни път – е предвидим.
И помъдряваме. Но… твърде късно.
Едва, когато трябва… да платим.
Из Пясъчен Свят – 1997 год
източник:личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: