“Стих за бездомници” – Caribiana

Боли ме от човеците, които
си правят дом в сърцето ми.
И си отиват.
След тях е до полуда тихо.
Раздиращо.
Разкъсващо.
Горчиво.
След тях се уча как да не обичам.
Как да не вярвам в думи.
Нито в хора.
Как да съм друга –
лоша и цинична
към всички подозрителни любови.
След тях се мразя.
Толкова се мразя,
че пулсът ми съвсем неволно спира.
Ако не са сълзите, ще съм празна.
И толкова готова за умиране…
Не се завръщайте…
Домът ви в мен го няма.
Продадох го за шепа безразличие.
Запазила съм думите ви само.
Да ми напомнят как не се обича.

източник: caribiana.blogspot.com

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *