Тъгата ми е винаги моментна,
гневът и той и после – светлина,
посоката внезапно ми просветва,
определена с Божия ръка.
Светкавично проблясва мисълта ми-
практична в ежедневието пак,
а стиховете – те са си в кръвта ми,
кога да ги напиша – дават знак.
Животът ми, така организиран,
да не болея в свойта висина,
с усещане, че всичко ще отмине,
а аз оставам като планина.
Тежко на тези, дето покрай мене
опитали са се да правят зло.
Отдавна вече реят из Вселената,
аз пиша своя песен за добро!
Така е в ерата на Водолея,
възмездието скоро идва тук.
Живея просто, от душа си пея
и искам да изкарвам ясен звук!
Между приятелства и интереси,
между лъжи и хитрости творя,
обаче аз дете съм на прогреса,
дете на Бога и на любовта!
5 май 2019г., София
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
Можете да коментирате чрез: