ТИ така ме усмихна…
виж-вървя през света
като малко момиче,
уловило мечта.
И наум си прегръщам
свойто мило момче,
дето в миг преобръща
таз земя във небе.
С теб светът е различен-
калдъръм чудеса.
Аз задъхана тичам
и те сричам с душа.
ТИ така ме изригна,
че съвсем не разбрах
как така си достигнал
до сърцето ми чак.
Как така го докосна,
че със теб затрептях
и във него те нося
и без капчица страх.
Ей така те дамгосах
тук,отлява страна,
хвърлих всички въпроси
и със теб полетях.
А Вселената ,сякаш,
сътворила това,
като верен приятел
ме държи за ръка.
И към някаква Вечност
ми отваря врата…
Няма утре и вчера.
Има само СЕГА.
ТИ така ме усмихна…
ТИ така ме изгря…..
Можете да коментирате чрез: