Камък на равния път,
ягодка, скрита в тревата,
бледа дъга изведнъж,
плиснала се по небесата.
Млечната пяна в река,
тръни по пръстите смели,
глупав смях в тишина,
погледи онемели.
Бързо премина през мен,
полъх разпери ми шала,
имах на птица криле,
а в очите ни – ято….
Той е юнският дъжд,
тиха пътека в гората,
капка на устните му съм,
толкова, толкова жадна…
източник:личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: