Точно по това време ставам птица –
някъде до дъното на душата си.
Много летяща, като измислица.
И необятна, като сърце на лято…
Не търся клони, за да се скрия.
Бурите също дават подслон.
Само в небето гнездо ще свия
и всички простори ще са ми дом…
Точно сега съм твоя магия –
гърмя, трещя, валя, и… мълча.
Жена да стане на птица – стихия е.
После се случват добри чудеса…
После е всичко колкото толкова.
Много реално, като измислица.
Любов да има, да счупи болките.
Една усмивка… И съм при птиците.
Можете да коментирате чрез: