Какъв запас неподозиран
търпение във мен се крил!
А волна, дива и немирна
довчера мислех си дори,
че колкото си ще животът
ще ме пилее тук и там,
без в мен да срещне неохота
или престорен женски срам.
Че тържествуваща ще мина
край просещи любов очи
и безсърдечна и невинна
насмешка в мен ще зазвучи.
Но не излезе тъй. Покорна,
не покорена! – аз съм тук.
Мечтите като безпризорни
оставих да умрат без звук.
Неутолимата си жажда
за път жестоко задуших.
И дом въртя. Дечица раждам.
И вниквам в чуждите души.
Но в моята като надникна,
каква съм – все не знам. Не знам.
И се теша, че всъщност никой
до днес не се е знаел сам.
източник: интернет
Можете да коментирате чрез: