Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна – вместо да се намръщя,
да погаля – вместо да ударя,
да повярвам –
щом ме погледнат в очите.
Много пъти
са ме лъгали.
Дори най-скъпите,
най-близките.
Обичта ми са тъпкали,
с думи са ме оплитали –
и пак ме гледаха в очите.
Може
още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам:
Заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.
източник:интернет
Можете да коментирате чрез: