Четири препятствия имаме хората.
Първото – помним и знаем.
Кой ни обидил, кой ни оборил –
всичко ще носим до края…
Прошка не даваме – втората пречка.
Всеки за нещо е длъжен.
Сочим се с пръст – съвсем по човешки.
Честно в очите се лъжем…
Третата спънка – нямаме милост.
В грубост душата обръгва.
Искаме всичко да става със сила.
После доброто си тръгва…
Четвърто остана – този инат,
който ни връзва ръцете.
Обич му трябва на белия свят,
за да ни стопли сърцето.
източник: facebook*
Можете да коментирате чрез: