Ръцете са проекция на Бога
и връзка със Вселената,и те,
създадени за радост и тревога,
са нашето човешко резюме.
Характерът ни в тях е закодиран
и бъдещето,целият живот,
и само просветените намират
по дланите съдбовния ми код.
Човешките ръце-безимен изказ
на нашето човешко същество,
на Божието съвършенство приза,
на шанса да осъществим добро.
Това ни завеща самият Дънов
и смисълът до днес откривам аз,
опитвам се със ласки да пребъда
и ва най-нелекия ми земен час.
Опитвам се така,под мойте пръсти
милувката по-често да звъни,
с тях палим свещи и със тях се кръстим-
как после грубост в тях да прокънти.
Да бъдеш благ-това си е изкуство,
заложено във нашите ръце,
и не за всеки достижимо чувство,
написано на нечие лице.
Да бъдеш благ-това е изпитание,
когато ти се иска да крещиш,
ръцете,те са нашето старание
да можеш себе си да победиш.
7 септември 2014г.,Симеоново
Включено в книгата под печат “Златно и сиво”
източник:изпратено лично от авторката
Можете да коментирате чрез: