(И щастие. За теб.)
Различно е… Пътувам сам-сама.
Плашилото отдавна се отказа.
Лъвът – и той. Отказа се от страх.
Не срещнах тенекиени дървари.
Навярно са разбрали – без сърце
във тенекиените им гърди ще бъде леко.
Вървя самичка. В маково поле.
Изгубих пътя с жълтите павета.
Не знам дали наистина убих
онази лоша вещица от Изток.
Пораснала съм малко. И боли.
И всичко ми се струва по-различно.
Уж пак отивам в Изумрудения град,
макар да знам, че Оз не е вълшебник.
Навярно още вярвам в чудеса…
Или пък просто е последната надежда…
източник: caribiana.blogspot.com
Можете да коментирате чрез: