Щом зората се буди полека,
не тревожи ме никакъв път.
Аз си имам едничка пътека –
нека другите в свойта вървят…
Нека всеки за днес отговаря
колко хубав ще бъде денят!
Колко звездни врати ще затваря,
щом надеждите в мрака заспят..
Колко пъти ще плаче сърцето
от предадена с болка мечта?
Колко пъти ще грейне лицето
озарено с щастлива сълза…
Кой ръка ще протегне да сгрее
изтерзана от пътя душа?
Колко пъти и днес ще живее
с чужда радост и чужда тъга…
Колко звездни врати ще отваря –
да дари малко обич в света?
Нека всеки за днес отговаря!…
С моят отговор почва деня.
Можете да коментирате чрез: