От пеперудени крила по-нежни,
по-топли от прегръдката на влюбени,
по-чисти от водата ненапит,
по-нежни и от майчина милувка-
такива думи търся и събирам.
Такива думи страшно са ми нужни!
Че твоята душа, която щедро
търкулваш денем по света злокобен
с добро и светла обич да го храни,
при мене се завръща всяка вечер
като кълбо настръхнало, наежено от
хорските злини, тъги и болки.
Душата ти с душата си поемам.
Кървя невидимо. Но търпеливо
със нежни, топли, чисти, меки думи
от твоята бодлите зли отбождам.
Че утре заран пак светът ще чака
с добро и светла обич да го храниш,
а утре вечер…
Адска въртележка!
Дали ще дойде оня миг,
когато светът ще се засити и за мене
троха добро и обич ще остави?
Не знам. Но чакам.
Казвам се Надежда.
източник:интернет
Можете да коментирате чрез: