Те са светли – като диамантите.
Те са редки – като диамантите.
Разпилян е чистият им блясък
сред безкрайни пластове от пръст,
камъни и пясъци…
Мен ми стига, че все пак ги има
по земята –
хора като мене, зрими.
Не измислени, не сбяти.
Стига ми, че в пътища мъчителни
те понякога ме стигат, задминават.
И не знам с кръвта си ли, с очите ли –
хубавите хора винаги узнавам.
Може би –
по топлината, със която ме докосват,
по оная яснота,
дето всичко сложно прави просто;
може би –
по радостната болка,
по мъчителния порив
нещо хубаво и аз да сторя…
И не питам колко са.
Стига, че ги има –
истинските, хубавите хора.
източник:интернет
Можете да коментирате чрез: