Целият будистки подход принадлежи на възприемащия модел. Ето защо виждаш Буда да седи под дърво. Всичките му изображения го показват как седи, седи и не прави нищо. Той просто си седи там, нищо не прави.
Исус няма такива изображения. Той продължава да следва действения модел. Ето къде християнството е пропуснало най-дълбоката възможност – християнството е станало активно.
Християнският мисионер непрестанно служи на бедните, ходи в болницата, върши едно или друго нещо и всичките му усилия са насочени към това да свърши нещо добро. Да, много добре – но той си остава в действения модел, а Бог може да бъде познат само във възприемащия модел. Тъй че християнският мисионер може да е добър човек, много добър човек, но няма да бъде светец в източния смисъл.
Ако сега дойде Буда, никой няма да му окаже уважение, защото той няма да основе училище или болница. Той пак ще си седи под дървото бодхи, просто ще си седи в тишина. Не че нищо няма да се извършва чрез него – чрез неговото същество ще се създават огромни вибрации, но те ще са много фини.
Седейки си под своето дърво бодхи, той трансформира целия свят, но за да видиш тези вибрации, ще трябва да се настроиш, ще трябва да израснеш. Да разпознаеш един Буда означава да си вече по пътя. Да разпознаеш една майка Тереза е много лесно, няма нищо особено в това. Всеки може да види, че тя върши едно добро дело. Да вършиш добро дело е едно нещо, а да си добър е нещо съвършено различно. Не казвам, че не трябва да се вършат добри дела.
Казвам: нека добрите дела дойдат от това, че си добър.
Ошо
източник:интернет
Можете да коментирате чрез: