Тая кротост в стиха ми
откъде ли се взе!
Като тръпки разтърсват
мойте спрели нозе!
Като блъска сърцето
в уж спокойната гръд!
Като цялата аз съм
дива жажда за път!
Тая кротост в стиха ми
не е искрена! Не!
Моите мисли лудеят –
непокорни коне!
Ако с тях не препусках
на съдбата напук,
как могла бих тъй дълго
да не мръдна оттук!
Тая кротост в стиха ми
теб те радва. Да. Знам.
Както знам, че сънуваш
бели пътища сам.
Тая кротост в стиха ми
подарявам ти, щом
е закрилница стряха
над нашия дом.
източник: интернет
Можете да коментирате чрез: