Skip to content
  • Начало
  • За контакти
19 1606 7592.67 caribiana Emin Giovanni Marradi vbox7 youtube Дамян Дамянов Ивелина Никова Италианска музика Любими стихове Мира Дойчинова irini Музика Надежда Захариева Петър Дънов Росица Копукова Селвер Станка Пенчева Таня Симеонова видео клипове видео поезия духовни напътствия испанска музика клипове любов мисли музика за душата мъдрост надежда обич от пощата песни с превод поезия позитивно послания притчи раздяла романтични филми руска музика самота стихове стихотворение тъга филми

Българска класика

“За спящата принцеса”- Валери Петров

31/12/2018

Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.
Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.
Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава –
кой ще ти целува
бабичка такава!
Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.

източник: helikon.bg

“За хвърчащите хора”- Валери Петров

31/12/2018

Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?

източник: litclub.bg

“Така веднъж във снежната алея”- Валери Петров

16/12/2018

Така веднъж във снежната алея
видях следи: “той” бе минал с “нея”.
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата и клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия й дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но – уви! – не са
подобно тази среща във леса.

източник: standartnews.com

“Ще бъда стар, ще бъда много стар…”- Никола Вапцаров

07/12/2018

Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се,
като окъсан рибен буквар
модел хиляда осемстотин и четирийсе.

Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.

Тогава аз ще имам син,
синът ще бъде двадесетгодишен.

източник:slovo.bg

“Писмо”- Никола Вапцаров

07/12/2018

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?

"ВИЖ ОЩЕ"

“Да съм слънчево момиче”- Петя Дубарова

04/12/2018

В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват “Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича.”

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

източник: slovo.bg

Следваща страницаПредишна страница

Категории

  • Без категория (4)
  • Българска класика (34)
  • ВИДЕО поезия (17)
  • Духовни напътствия (48)
  • За свободното време (37)
  • Изобразително изкуство (5)
  • Изпратено ми по пощата (80)
  • Любими стихове (613)
  • Музика (266)
    • Италианска музика (81)
    • Музика за душата (35)
  • От моята готварска книга (2)
  • Приказки,притчи и разкази (48)
  • Разни (13)
  • Разни мисли (20)
  • Разни мои рошави мисли (2)
  • Хумор (4)
Search for:

Архив

    banerlaptoptikveniklechenie.bg-zdrave-2logomilostiv_logo_website1 Фейсбук групи в помощ на бездомни животни 

    Copyright © 2025 Блог Слънчоглед. Всички произведения, публикувани в този сайт принадлежат на техните автори.