Някъде, в развоя на годините,
имам още път за любовта,
гледам с обич небесата, сините,
стъпвам по красивата земя.
Кътче имам във душата, моята,
пише : ” Чекмедже за доброта”,
в друго пише: ” Воля за неволята”,
в трето пише: ” Пресъздай света”.
И избирам своите приятели
по свои параметри на духа.
В крайна сметка всички сме създатели,
ако отворим кътче светлина.
4 октомври 2018г., София
източник: изпратено ми лично от авторката
Хубаво ми е на този свят,
тъмно, светло, сладко и горчиво,
който е за стихове посят,…
жъне цял живот духовна нива.
Хубаво ми е на този свят.
Мир да има. В друго ще успея.
Който е на стихове богат,
светлината винаги го грее.
Хубаво ми е на този свят.
Малко ми са даже сто години.
Здраве искам, хляб и благодат,
и любов – от вчера до амина.
9 септември 2018г., София
източник:изпрателно ми лично от авторката
В безпътието нямам път,
аз винаги го виждам ясно,
рисковано, но безопасно,
останалото – Божи кът,
отдето идва светлината,
посочва ми посока свята,
в която да вървя напред,
през бариери – ред по ред.
В характера си имам сила,
сама на себе си съм мила,
със мисията си вървя
над хаос, завист и злина
и в лоното на добротата,
намирам смисъл на Земята.
5 август 2018г., София
източник:изпратено ми по пощата лично от авторката
Личен коментар:
Точно,когато човек изгуби посока винаги се появява някой знак,който да го упъти.В моя случай е едно стихотворение изпратено ми на пощата в точния момент с думи,които за мен имат много дълбок смисъл.Благодаря сърдечно на авторката,че беше моето упътване в мъглата.Случайности няма.Просто се оглеждайте по-внимателно за това,което вселената иска да ви каже.И ценете това,което ви дава.Не забравяйте да благодарите за това,което имате и за това,което нямате.
Вървя напред,докато видя бряг,
пък седна да почина, да размисля,
посока правилна да хвана пак
и бъдещето малко да разлистя.
Не губя много време за това,
посока имам вечно начертана,
единна в действия и във слова,
така съм просто по съдба призвана.
И не обичам сбъркани конци
от хора, дето все не са на ясно
какво да правят. Искам първенци,
с които си партнираме прекрасно.
И ей така, се питам, на брега,
дали не съдя някога излишно.
Човек е само Божия творба.
Дано помогна и да бъде личност!
25 юли 2018г., София
източник:изпратено ми по пощата лично от авторката
Аз моля Бог да ми даде кураж
в изкуството да бъда бяла птица,
на щастието горният етаж
да стигна като пролетна Росица.
И вечно да живее моят дух
далеч от обсега на суетата,
с отворени очи и остър слух
за всяко трепване на красотата.
Във хубавите дрехи и парфюм,
културата добре да се усеща,
да лъха на присъствие и ум,
където висините дават среща.
18 май 2018г., София
източник:изпрате ми по пощата лично от авторката
Лавандулово ми е, лилаво
знам, че имам право
и нощта е с аромат на малките
цветчета
в пламъка една частица не заета
разпилява нейното ухание
лавандулово стръкче
под небесно сияние
искам да ги уловя
в чаша да го съхраня
минал спомен
може и да съживя
сред стените на стъклото
да го спра.
Лавандулово ми е, лилаво
и в цвета потапям се направо
щом погледна го
ще знам, че с пламъка ще диша
искам пак със думи
аз да го опиша.
Подари ми лавандулов аромат
и знай, ще го пазя в стъклените
му стени безкрай.
източник:изпратено ми по пощата лично от авторката
