Изпратено ми по пощата

В безпътието нямам път,
аз винаги го виждам ясно,
рисковано, но безопасно,
останалото – Божи кът,

отдето идва светлината,
посочва ми посока свята,
в която да вървя напред,
през бариери – ред по ред.

В характера си имам сила,
сама на себе си съм мила,
със мисията си вървя
над хаос, завист и злина

и в лоното на добротата,
намирам смисъл на Земята.

5 август 2018г., София

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката

Личен коментар:
Точно,когато човек изгуби посока винаги се появява някой знак,който да го упъти.В моя случай е едно стихотворение изпратено ми на пощата в точния момент с думи,които за мен имат много дълбок смисъл.Благодаря сърдечно на авторката,че беше моето упътване в мъглата.Случайности няма.Просто се оглеждайте по-внимателно за това,което вселената иска да ви каже.И ценете това,което ви дава.Не забравяйте да благодарите за това,което имате и за това,което нямате.

Вървя напред,докато видя бряг,
пък седна да почина, да размисля,
посока правилна да хвана пак
и бъдещето малко да разлистя.

Не губя много време за това,
посока имам вечно начертана,
единна в действия и във слова,
така съм просто по съдба призвана.

И не обичам сбъркани конци
от хора, дето все не са на ясно
какво да правят. Искам първенци,
с които си партнираме прекрасно.

И ей така, се питам, на брега,
дали не съдя някога излишно.
Човек е само Божия творба.
Дано помогна и да бъде личност!

25 юли 2018г., София

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката

Аз моля Бог да ми даде кураж
в изкуството да бъда бяла птица,
на щастието горният етаж
да стигна като пролетна Росица.

И вечно да живее моят дух
далеч от обсега на суетата,
с отворени очи и остър слух
за всяко трепване на красотата.

Във хубавите дрехи и парфюм,
културата добре да се усеща,
да лъха на присъствие и ум,
където висините дават среща.

18 май 2018г., София

източник:изпрате ми по пощата лично от авторката

Лавандулово ми е, лилаво
знам, че имам право
и нощта е с аромат на малките
цветчета
в пламъка една частица не заета
разпилява нейното ухание
лавандулово стръкче
под небесно сияние
искам да ги уловя
в чаша да го съхраня
минал спомен
може и да съживя
сред стените на стъклото
да го спра.
Лавандулово ми е, лилаво
и в цвета потапям се направо
щом погледна го
ще знам, че с пламъка ще диша
искам пак със думи
аз да го опиша.
Подари ми лавандулов аромат
и знай, ще го пазя в стъклените
му стени безкрай.

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката

Лунни завеси
спуска луната
тихо показа се
във тъмнината
ефирно обвита
в лилава коприна
в лятната нощ
е неуловима
вятърът леко подхваща
плата й
знае , че ще докосне
света й
Лунни завеси
спуска луната
и си остава така
непозната..

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката

* * * За една специална жена, която носи силата на Сехмет,
и която е моя приятелка !
” Здравей, крилата Сехмет-Ра-Баст, водителка на боговете,
която превръзките „Анс“ със сила магическа даряват! ”
” Египетска книга на мъртвите “

Почти като насън
вървиш
пренасяш се
по пясъци златисти
ти правиш стъпки
бавни отривисти, боса си
чертаеш пак вълни
от пясъчни следи
достигаш
пак така далечни
строени пирамиди
величествени, вечни
обгърнати от тайнства
и загадки безконечни
улавяш слънчевите ласки
за теб изпратени в златистите
си краски
насън и стъпките повтаряш
ехо, поглед, и времето отново
разпознаваш
навярно си била Сехмет
в живот отминал
във силата на ветровете
още не изстинал
със силата магична
си била дарена
и носиш я отново тази сила
претворена
и вътрешната мощ в тебе
съхранена
отново взела пламъка от огъня
на твоята стихия
водителка на боговете
ти оставаш с твоята магия
и залези за теб не съществуват
боговете
ги изтриват, без да се преструват
заравят ги във пясъците златни
и в светлините покрай тебе необятни.
почти като насън
вървиш
пренасяш се
по пясъци златисти
Сехмет оставаш ти
и вярна на магичните страни.

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката