Изпратено ми по пощата

Понякога така в живота става:
под Божия нечакан благослов,
когато даже и не предполагаш,
пристига стопроцентова любов.
От теб зависи как ще я посрещнеш,
с доверие, съмнение, или
с усещане , че тука става нещо,
но още те от старото боли.
Обаче размотаването губи
на силната любов от свежестта!
Захвърляй бързо спомените груби
и вярвай, че се случват чудеса.
За всекиго животът е различен.
Това важи за чувството “любов”.
Бъди и смел, бъди и неприличен,
за щастието за да си готов.

12 юни 2019г., София
източник: изпратено ми лично от авторката 

Тъгата ми е винаги моментна,
гневът и той и после – светлина,
посоката внезапно ми просветва,
определена с Божия ръка.
Светкавично проблясва мисълта ми-
практична в ежедневието пак,
а стиховете – те са си в кръвта ми,
кога да ги напиша – дават знак.
Животът ми, така организиран,
да не болея в свойта висина,
с усещане, че всичко ще отмине,
а аз оставам като планина.
Тежко на тези, дето покрай мене
опитали са се да правят зло.
Отдавна вече реят из Вселената,
аз пиша своя песен за добро!
Така е в ерата на Водолея,
възмездието скоро идва тук.
Живея просто, от душа си пея
и искам да изкарвам ясен звук!
Между приятелства и интереси,
между лъжи и хитрости творя,
обаче аз дете съм на прогреса,
дете на Бога и на любовта!

5 май 2019г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

на съпруга ми

Не можеш като мене
друга да обичаш.
На Евредика съм посестрима
и самодива в мен родопска
обяздва свободата нощем.
Дори да ме облича звезден вятър
и песента Орфеева
в кръвта ми да танцува,
зора във мене ще се сипва
влюбена,
и аз – река пенлива,
за тебе бродове ще мина…

А ти към мене все ще тичаш
и моѝта дързост ще те пали.
Изстрадана, след толкова раздели,
звъня отново
влюбена и истинска!

източник: изпратено ми лично от авторката

Бели кокичета крият чела,
детски сълзици, къс светлина,
бели кокичета шепнат в душата ми,
пролетно грее слънце в сърцето ми.
Толкова нежност
и красота
създал си на тази земя,
Господи?

По-светли и чисти ,
моите приятели,
огласят деня ми –
рапсодия нежна.

източник: изпратено ми лично от авторката

Какво ли не си сторила за мен,
загрижена за мене всеки ден!
Как радостта от болка си делила,
кога си спала и не спала,
стоя и като слънчева дъга,
за да съм това, което съм сега!
А аз, какво ли можех да ти дам-
едно смирение и детския си срам,
че не съм те слушала докраѝ
и пропуснах нещичко маѝ,
това което щях да имам до безкраѝ,
в моя маѝчин и човешки раѝ…
Мило ми е , че за мене толкова се ваѝка
и станах като теб щастлива маѝка.
Но ето, днес, и миг без теб не мога,
усещам и вътрешната си тревога!
С теб съм и добра ,и силна,
с обич и желания обилна.
Ставам силна с твоѝта сила само!
За това със плач съм благодарна,
мила моя мамо!

източник: изпратено ми лично от авторката

Спрял си на брега на моята мисъл,
но се страхуваш да се слееш с нея,
нали търсиш жена умна и истинска,
а се връщаш самичък на кея.
Ти отдавна си знаеш, че си наивен.
” Какво ще правя с тази, умната!”
Нищо. Просто ще слушаш. Прескачаме
ридове
за всеобщото хорско учудване.
Любовта си намира нива в астрала
и се спуска по свои закони.
Може не всичко да е идеално,
но сме далеч от шаблона.
Аз не мога да сляза на интелекта
по стълбите нанадолу.
Ти го играеш да си перфектен.
А любовта – чака гола.

9 март 2019г., София

източник: изпратено ми лично от авторката