Категория: Изпратено ми по пощата

“Дали нощта със звездната корона”-Росица Копукова

Дали нощта със звездната корона
причина е за твоето желание
или е обичта, дошла отново,
за да подсили звездното сияние?

Какво е? А и как да разгадая?
Чета в очите ти, от плам не виждам
друго,
което да ми бъде обещание,
че любовта към теб те е залудо!

 

13 януари 2017г., София
източник:изпратено по пощата лично от авторката

“На мъжете им отива”-Росица Копукова

 

На мъжете им отива
да са луди от любов,
по една любима дива
и да трае цял живот.

 

Другото е илюстрация
на безцелния живот,
като чувство със кастрация,
като непреминат брод.

 

На мъжете им отива
като нашите бащи
да държат на име – живо
за следващите бъдни дни.

 

източник:изпратено лично от авторката

“За теб”-Росица Копукова

Моя обич недоболедувана,
с мои ласки, нераздадени докрай,
моя нежност ти, недосънувана,
ти защо се провали, не знам.

 

Виждам любовта ти, нарисувана
по очите с огнени бои,
не можа да се докоснеш до целувката
и да слеем тяло и души.

 

Не можа да надживееш удара
от ” приятелите ти добри”,
моя обич, недоболедувана,
как без мен сега живееш ти?

 

“Между земята и космоса”, лирика

източник:изпратено лично от авторката

“Арт”-Константин

И пламъчето се полюшва,
свещта запалена стоически откъртваща
сълза подир сълза и пак сълза…
Край нея светлина – съдбата на
актриса.

 

Фитил и восък – нищо сложно,
а преживяла толкова съдби,
негаснеща искрица в необятното.
В архивите будува и вярва може би,

 

че пак, когато нашите деца
пораснат и запалят свещ,
във прахоляка на игрите без поквара,
ще преоткрият свойта Блага вест.

 

И онемели пред паметта на пръстите,
не ще отминат оня парещ спазъм,
от който във сълзи се дави гърлото…
А пламъчето се полюшва:”Аз съм! Аз
съм!”

 

източник:изпратено лично от автора

“В очакване…”- Росица Копукова

В очакване на онзи чуден миг,
когато идва моето признание,
сърцето ми, в един безмълвен вик
издава благотворно заклинание:

 

да бъдат на планетата Земя
във повече добрите, светли хора
и аз, получила награда за това,
че дарбата ми дълго тук се бори

 

да се докаже, да се посвети
на българското и на бъднината,
сам Бог я по рождение дари,
но дълго я остави на Земята

 

да търси и намира своя път.
И доживях да чакам днеска приза
със вярата добър да е денят,
дори във трудното, във тази криза.

 

Все още има място за това-
поезията да е знаменосец.
В очакване на моята мечта,
която на крилете да ме носи.

 

1 октомври 2014г., София

източник:изпратено лично от авторката

“Импресионистично”-Росица Копукова

 

Една бяла усмихната стая,
компютър, емоция, стих,
и сякаш се ражда от нищото,
а всъщност чрез Бога открих

 

сред думите, точните думи,
сред чувството, най – благодат,
сред любовта помежду ни,
че ти си чрез мене богат.

 

И всичко приема екрана,
открита съм в него сама.
Една стая, отворена рано
към душата ми, към любовта.

 

Влез веднага, стига да искаш,
няма ревност тук, аз съм със теб,
виж как стихове кротко си пиша
като полет, като привет.

 

3 януари 2016г.,София
източник:изпратено лично от авторката