на съпруга ми
Не можеш като мене
друга да обичаш.
На Евредика съм посестрима
и самодива в мен родопска
обяздва свободата нощем.
Дори да ме облича звезден вятър
и песента Орфеева
в кръвта ми да танцува,
зора във мене ще се сипва
влюбена,
и аз – река пенлива,
за тебе бродове ще мина…
А ти към мене все ще тичаш
и моѝта дързост ще те пали.
Изстрадана, след толкова раздели,
звъня отново
влюбена и истинска!
източник: изпратено ми лично от авторката
Бели кокичета крият чела,
детски сълзици, къс светлина,
бели кокичета шепнат в душата ми,
пролетно грее слънце в сърцето ми.
Толкова нежност
и красота
създал си на тази земя,
Господи?
По-светли и чисти ,
моите приятели,
огласят деня ми –
рапсодия нежна.
източник: изпратено ми лично от авторката
Какво ли не си сторила за мен,
загрижена за мене всеки ден!
Как радостта от болка си делила,
кога си спала и не спала,
стоя и като слънчева дъга,
за да съм това, което съм сега!
А аз, какво ли можех да ти дам-
едно смирение и детския си срам,
че не съм те слушала докраѝ
и пропуснах нещичко маѝ,
това което щях да имам до безкраѝ,
в моя маѝчин и човешки раѝ…
Мило ми е , че за мене толкова се ваѝка
и станах като теб щастлива маѝка.
Но ето, днес, и миг без теб не мога,
усещам и вътрешната си тревога!
С теб съм и добра ,и силна,
с обич и желания обилна.
Ставам силна с твоѝта сила само!
За това със плач съм благодарна,
мила моя мамо!
източник: изпратено ми лично от авторката
Спрял си на брега на моята мисъл,
но се страхуваш да се слееш с нея,
нали търсиш жена умна и истинска,
а се връщаш самичък на кея.
Ти отдавна си знаеш, че си наивен.
” Какво ще правя с тази, умната!”
Нищо. Просто ще слушаш. Прескачаме
ридове
за всеобщото хорско учудване.
Любовта си намира нива в астрала
и се спуска по свои закони.
Може не всичко да е идеално,
но сме далеч от шаблона.
Аз не мога да сляза на интелекта
по стълбите нанадолу.
Ти го играеш да си перфектен.
А любовта – чака гола.
9 март 2019г., София
източник: изпратено ми лично от авторката
И колко е красиво тази нощ!
Луната свети някак си митично.
Куп приказки да събереш във кош,
пак няма да изкажеш всичко лично.
В добрите стари замисли на Бог
превес е даден тук на красотата,
защо е всъщност този свят жесток
аз не разбирам още на Земята.
И моят дух е в силен дискомфорт,
когато в дисхармония попада!
Сега нощта е на душата фон,
попаднала в Божествена наслада.
И, питам се, къде ли по света
живеят хора гладни и нещастни?
Пропуква ми се нещо в мисълта
и красотата ми звучи на празно.
6 ноември 2018г., София
източник: изпратено ми лично от авторката по пощата
Някъде, в развоя на годините,
имам още път за любовта,
гледам с обич небесата, сините,
стъпвам по красивата земя.
Кътче имам във душата, моята,
пише : ” Чекмедже за доброта”,
в друго пише: ” Воля за неволята”,
в трето пише: ” Пресъздай света”.
И избирам своите приятели
по свои параметри на духа.
В крайна сметка всички сме създатели,
ако отворим кътче светлина.
4 октомври 2018г., София
източник: изпратено ми лично от авторката
