“Тежък характер”-Миряна Башева

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар –
цял живот – студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

източник:интернет

“Обади се,любов!” – Дамян Дамянов

damyanov

 

Позвъни, обади се, Любов!

Ти, която да си, намери ме!

Аз те чаках с години, готов

да запиша и номер, и име!

Ти мълча. Със години и с дни.

Ти не звънна, дори и погрешка.

Иззвъняха се сума жени –

ни една между тях ти не беше.

И напразно с писалка и лист

все те чаках… Ни глас, нито ласка.

Що цигари изпепелих

и на листа що глупост надрасках.

Пак съм сам… Обади се, Любов!

Вън вали. И април е тъй хладен.

Телефона поглеждам (в дълбок

сън заспал). А край него – кълбо

жици, жици… Контактът – изваден…

“Повярвай”-Валентина Шейтанова

Чрез къшей облак,
чрез една прашинка,
чрез глътка въздух,
капка светлина,
в един случаен ден,
като настинка
преболедувай всяка рутина!
Взриви натрупаната в теб умора!
Измий очите си от самота!
Разкрий се към света
като прозорец,
и разцъфти
в букетче от цветя!
Вдъхни от аромата на живота!
Зачерквай бариери!
Полети!
Повярвай,
че си жив и тук, защото
на някого си нужен точно ти!

източник:otkrovenia.com

“Блаженство или страдание” – притча

smiling-kid400

Един учител живял щастливо през целия си живот и усмивката никога не слизала от лицето му. Сякаш всеки ден бил празник за него. Когато усетил, че идва сетният му час, той пак се засмял и се приготвил да посрещне смъртта. В този миг учениците му го наобиколили и вместо да се простят с него, го попитали:
– Защо се смееш, учителю? Гледахме те винаги усмихнат и щастлив и нито веднъж не посмяхме да те попитаме, как е възможно това. Дори на смъртния си одър ти пак се усмихваш. Защо? На какво се радваш?
Учителят им отговорил:
– Когато дойдох тук при моя учител, бях на 17 години. Млад, а вече много изстрадал. Учителят ми беше на 70 години – винаги му беше леко на душата и се усмихваше без видима причина. Осмелих се и го попитах как успява. „Всеки е свободен сам да избира – каза ми той. – Всяка сутрин, когато отворя очи, се питам какво да избера днес – блаженство или страдание. И така се случва, че винаги избирам блаженството.

“Такава ме обичай”-Вера Илиева

Обичай ме такава-дива,
обичай ме такава-листопадна,
есенна и мъничко тръпчива,
от залеза любов ще си открадна.

Със звезден прах косите ще поръся,
луната като брошка ще закича,
от слънцето ще взема светлината,
да грейна цяла,за да ме обичаш.

Такава зряла,като сочна круша,
лепнеща от сладка медовина,
в ръцете ти да мога да се сгуша,
по тебе да се стичам,да те имам.

Такава ме обичай-сладко есенна,
като красива тъжна песен,
такава ме обичай-нежно залезна,
като дар от закъсняла есен.

от стихосбирката “С душа на птица”

източник:личния профил на авторката във facebook