“Човек е истински два пъти: когато се ражда и когато умира. Когато обича и когато застане очи в очи с мъката си. През останалото време бърза за някъде, остава в къщи, среща се с приятели, напуска ги, напускат го, отглежда деца или цветя, или домашни любимци, чака заплата, чака пенсия, купува, продава, харчи пари, харчи живота си и докато се обърне, някой друг е живял , някой друг е летял, някой друг, някой друг….”
Рая Видинска
източник: профилът на авторката във facebook
” Когато обичаш,
нищо не ти е достатъчно.
Нито денят,
нито дните,
нито думите,
нито въздухът.
Само един човек.
Същото е и когато не обичаш.”
източник: facebook
„Мисля, че и двамата сме били една и съща звезда при зараждането на Вселената и когато тази звезда е експлоадирала, ние сме били разделени. Атомите ни са образували две различни тела, но с времето атомите са открили начин да се намерят отново.”
Микаела Руис
източник: facebook
“Проблемът е, че ти не разбираш какво означава тази дума. Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това. Но истинската сродна душа е огледало — такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? Нее. Твърде болезнено е. Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват.”
откъс от книгата “Яж,моли се и обичай” на Елизабет Гилбърт
“Отдавна свикнах да си тръгвам сама – от лоши връзки, лицемерни приятелства, неправилни хора и места. Разделите са тъжни като есента. Но и също като нея са необходими. Човек трябва да се научи да си тръгва навреме, преди да натежи обидата и да отрови всички хубави спомени. Трябва да си отиде, когато се почувства ненужен, за да не се превърне в нещо, което не е. Всъщност всяка раздяла е едно ново начало, един нов път , един нов шанс да съберем парченцата и да се изградим отново. И да се преродим по – мъдри и може би по – щастливи. И колкото и да тъгуваме, винаги ще има утре, когато със сигурност ще се усмихнем. А щом има надежда, значи нищо не е изгубено. Важно е да продължаваме да вярваме и да обичаме! Въпреки всичко и всички! Завинаги!”
Таня Симеонова
източник: страницата на авторката във facebook
