Етикет: Росица Копукова

“Дали нощта със звездната корона”-Росица Копукова

Дали нощта със звездната корона
причина е за твоето желание
или е обичта, дошла отново,
за да подсили звездното сияние?

Какво е? А и как да разгадая?
Чета в очите ти, от плам не виждам
друго,
което да ми бъде обещание,
че любовта към теб те е залудо!

 

13 януари 2017г., София
източник:изпратено по пощата лично от авторката

“На мъжете им отива”-Росица Копукова

 

На мъжете им отива
да са луди от любов,
по една любима дива
и да трае цял живот.

 

Другото е илюстрация
на безцелния живот,
като чувство със кастрация,
като непреминат брод.

 

На мъжете им отива
като нашите бащи
да държат на име – живо
за следващите бъдни дни.

 

източник:изпратено лично от авторката

“За теб”-Росица Копукова

Моя обич недоболедувана,
с мои ласки, нераздадени докрай,
моя нежност ти, недосънувана,
ти защо се провали, не знам.

 

Виждам любовта ти, нарисувана
по очите с огнени бои,
не можа да се докоснеш до целувката
и да слеем тяло и души.

 

Не можа да надживееш удара
от ” приятелите ти добри”,
моя обич, недоболедувана,
как без мен сега живееш ти?

 

“Между земята и космоса”, лирика

източник:изпратено лично от авторката

“В очакване…”- Росица Копукова

В очакване на онзи чуден миг,
когато идва моето признание,
сърцето ми, в един безмълвен вик
издава благотворно заклинание:

 

да бъдат на планетата Земя
във повече добрите, светли хора
и аз, получила награда за това,
че дарбата ми дълго тук се бори

 

да се докаже, да се посвети
на българското и на бъднината,
сам Бог я по рождение дари,
но дълго я остави на Земята

 

да търси и намира своя път.
И доживях да чакам днеска приза
със вярата добър да е денят,
дори във трудното, във тази криза.

 

Все още има място за това-
поезията да е знаменосец.
В очакване на моята мечта,
която на крилете да ме носи.

 

1 октомври 2014г., София

източник:изпратено лично от авторката

“Импресионистично”-Росица Копукова

 

Една бяла усмихната стая,
компютър, емоция, стих,
и сякаш се ражда от нищото,
а всъщност чрез Бога открих

 

сред думите, точните думи,
сред чувството, най – благодат,
сред любовта помежду ни,
че ти си чрез мене богат.

 

И всичко приема екрана,
открита съм в него сама.
Една стая, отворена рано
към душата ми, към любовта.

 

Влез веднага, стига да искаш,
няма ревност тук, аз съм със теб,
виж как стихове кротко си пиша
като полет, като привет.

 

3 януари 2016г.,София
източник:изпратено лично от авторката

“Дъжд в Бистрица”-Росица Копукова

 

Капчукът пее от години песента
за топлината на дома уютен,
за дружеската сила на дланта,
която се подава в миг най-труден.

 

Капчукът хвърля капки във пръстта,
за да напомни за началото и края
на земния живот. И аз в дъжда
окъпвам се във сребърна омая.

 

Дъждът измива спомени и те
по – чисти, по – красиви засияват.
И аз зад снежно – бялото перде
на всеки дом съдбата разгадавам.

 

2004г.,София

 

източник:изпратено лично от авторката