Публикации свързани с думата Росица Копукова

Дано и днес небесната звезда,
която преди Рождество изгряла
да ни напътства с блага светлина
и да ни води към добро и вяра.
Дано сме пак спасени от Христа
и грешките ни да са най-човешки,
далеч от драми, от жестокостта,
щом християни сме, не сме невежи.
Дано със вяра да вървим напред
в осмислената сила на живота
и ни един побъркан людоед
да не подпалва хора и народи.
Смирени да постигнем онова,
което със оръжие не можем.
И тази нощ с молитвени слова
душите си пред Господа да сложим!

24 декември 2019г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Понякога така в живота става:
под Божия нечакан благослов,
когато даже и не предполагаш,
пристига стопроцентова любов.
От теб зависи как ще я посрещнеш,
с доверие, съмнение, или
с усещане , че тука става нещо,
но още те от старото боли.
Обаче размотаването губи
на силната любов от свежестта!
Захвърляй бързо спомените груби
и вярвай, че се случват чудеса.
За всекиго животът е различен.
Това важи за чувството “любов”.
Бъди и смел, бъди и неприличен,
за щастието за да си готов.

12 юни 2019г., София
източник: изпратено ми лично от авторката 

Тъгата ми е винаги моментна,
гневът и той и после – светлина,
посоката внезапно ми просветва,
определена с Божия ръка.
Светкавично проблясва мисълта ми-
практична в ежедневието пак,
а стиховете – те са си в кръвта ми,
кога да ги напиша – дават знак.
Животът ми, така организиран,
да не болея в свойта висина,
с усещане, че всичко ще отмине,
а аз оставам като планина.
Тежко на тези, дето покрай мене
опитали са се да правят зло.
Отдавна вече реят из Вселената,
аз пиша своя песен за добро!
Така е в ерата на Водолея,
възмездието скоро идва тук.
Живея просто, от душа си пея
и искам да изкарвам ясен звук!
Между приятелства и интереси,
между лъжи и хитрости творя,
обаче аз дете съм на прогреса,
дете на Бога и на любовта!

5 май 2019г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Спрял си на брега на моята мисъл,
но се страхуваш да се слееш с нея,
нали търсиш жена умна и истинска,
а се връщаш самичък на кея.
Ти отдавна си знаеш, че си наивен.
” Какво ще правя с тази, умната!”
Нищо. Просто ще слушаш. Прескачаме
ридове
за всеобщото хорско учудване.
Любовта си намира нива в астрала
и се спуска по свои закони.
Може не всичко да е идеално,
но сме далеч от шаблона.
Аз не мога да сляза на интелекта
по стълбите нанадолу.
Ти го играеш да си перфектен.
А любовта – чака гола.

9 март 2019г., София

източник: изпратено ми лично от авторката

И колко е красиво тази нощ!
Луната свети някак си митично.
Куп приказки да събереш във кош,
пак няма да изкажеш всичко лично.

В добрите стари замисли на Бог
превес е даден тук на красотата,
защо е всъщност този свят жесток
аз не разбирам още на Земята.

И моят дух е в силен дискомфорт,
когато в дисхармония попада!
Сега нощта е на душата фон,
попаднала в Божествена наслада.

И, питам се, къде ли по света
живеят хора гладни и нещастни?
Пропуква ми се нещо в мисълта
и красотата ми звучи на празно.

6 ноември 2018г., София

източник: изпратено ми лично от авторката по пощата

Някъде, в развоя на годините,
имам още път за любовта,
гледам с обич небесата, сините,
стъпвам по красивата земя.

Кътче имам във душата, моята,
пише : ” Чекмедже за доброта”,
в друго пише: ” Воля за неволята”,
в трето пише: ” Пресъздай света”.

И избирам своите приятели
по свои параметри на духа.
В крайна сметка всички сме създатели,
ако отворим кътче светлина.

4 октомври 2018г., София
източник: изпратено ми лично от авторката