Публикации свързани с думата Росица Копукова

В безпътието нямам път,
аз винаги го виждам ясно,
рисковано, но безопасно,
останалото – Божи кът,

отдето идва светлината,
посочва ми посока свята,
в която да вървя напред,
през бариери – ред по ред.

В характера си имам сила,
сама на себе си съм мила,
със мисията си вървя
над хаос, завист и злина

и в лоното на добротата,
намирам смисъл на Земята.

5 август 2018г., София

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката

Личен коментар:
Точно,когато човек изгуби посока винаги се появява някой знак,който да го упъти.В моя случай е едно стихотворение изпратено ми на пощата в точния момент с думи,които за мен имат много дълбок смисъл.Благодаря сърдечно на авторката,че беше моето упътване в мъглата.Случайности няма.Просто се оглеждайте по-внимателно за това,което вселената иска да ви каже.И ценете това,което ви дава.Не забравяйте да благодарите за това,което имате и за това,което нямате.

Вървя напред,докато видя бряг,
пък седна да почина, да размисля,
посока правилна да хвана пак
и бъдещето малко да разлистя.

Не губя много време за това,
посока имам вечно начертана,
единна в действия и във слова,
така съм просто по съдба призвана.

И не обичам сбъркани конци
от хора, дето все не са на ясно
какво да правят. Искам първенци,
с които си партнираме прекрасно.

И ей така, се питам, на брега,
дали не съдя някога излишно.
Човек е само Божия творба.
Дано помогна и да бъде личност!

25 юли 2018г., София

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката

Спряло пред Божествения праг,
нежно Съвършенството ни гледа,
като малки пеперуди в знак,
че кръжим над някоя победа,

кой ли ще я вземе днеска пръв,
утре кой ли пък ще ни задмине?
Като рибки, чакащи за стръв,
като неосмислени ” Богини”.

Дядо Боже всекиму е дал –
Съвършенство можеш да си вземеш,
полза имаш ли от Идеал?
Ей в това, изглежда, е проблемът.

19 май 2018г., София

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката

Аз моля Бог да ми даде кураж
в изкуството да бъда бяла птица,
на щастието горният етаж
да стигна като пролетна Росица.

И вечно да живее моят дух
далеч от обсега на суетата,
с отворени очи и остър слух
за всяко трепване на красотата.

Във хубавите дрехи и парфюм,
културата добре да се усеща,
да лъха на присъствие и ум,
където висините дават среща.

18 май 2018г., София

източник:изпрате ми по пощата лично от авторката

Не само Бог твори Вселени.
До него други същества
със дарбите благословени,
те са му дясната ръка.

Не само в нашата планета
изпратил е той своя син,
за нас – Исус, за други свети
навярно друг. И до Амин.

Та ние сме пределно малки
да знаем всичко, но над нас
помагат ни, че трета раса
да има да порасне с шанс.

Отвъдното кореспондира
чрез медиуми и дотук,
душата просто не умира,
минава от един във друг.

7 ноември 2017г., София

източник:изпратено лично от авторката

Кой си ти, на моя път застанал
по повеля на божествена съдба?
Делника ми и съня омаял,
дори обикновен като трева.

Моите очи така те виждат,
идващи от други светове,
и, когато всичко се разбира,
пак не могат да отхвърлят, не.

Може би така променят всичко,
вдигайки нагоре любовта,
не оставят да пропадне ничком
даже мъж, опрял се до калта.

29 септември 2017г., София

източник:изпратено лично от авторката