Публикации свързани с думата Росица Копукова

Спрял си на брега на моята мисъл,
но се страхуваш да се слееш с нея,
нали търсиш жена умна и истинска,
а се връщаш самичък на кея.
Ти отдавна си знаеш, че си наивен.
” Какво ще правя с тази, умната!”
Нищо. Просто ще слушаш. Прескачаме
ридове
за всеобщото хорско учудване.
Любовта си намира нива в астрала
и се спуска по свои закони.
Може не всичко да е идеално,
но сме далеч от шаблона.
Аз не мога да сляза на интелекта
по стълбите нанадолу.
Ти го играеш да си перфектен.
А любовта – чака гола.

9 март 2019г., София

източник: изпратено ми лично от авторката

И колко е красиво тази нощ!
Луната свети някак си митично.
Куп приказки да събереш във кош,
пак няма да изкажеш всичко лично.

В добрите стари замисли на Бог
превес е даден тук на красотата,
защо е всъщност този свят жесток
аз не разбирам още на Земята.

И моят дух е в силен дискомфорт,
когато в дисхармония попада!
Сега нощта е на душата фон,
попаднала в Божествена наслада.

И, питам се, къде ли по света
живеят хора гладни и нещастни?
Пропуква ми се нещо в мисълта
и красотата ми звучи на празно.

6 ноември 2018г., София

източник: изпратено ми лично от авторката по пощата

Някъде, в развоя на годините,
имам още път за любовта,
гледам с обич небесата, сините,
стъпвам по красивата земя.

Кътче имам във душата, моята,
пише : ” Чекмедже за доброта”,
в друго пише: ” Воля за неволята”,
в трето пише: ” Пресъздай света”.

И избирам своите приятели
по свои параметри на духа.
В крайна сметка всички сме създатели,
ако отворим кътче светлина.

4 октомври 2018г., София
източник: изпратено ми лично от авторката

Хубаво ми е на този свят,
тъмно, светло, сладко и горчиво,
който е за стихове посят,…
жъне цял живот духовна нива.

Хубаво ми е на този свят.
Мир да има. В друго ще успея.
Който е на стихове богат,
светлината винаги го грее.

Хубаво ми е на този свят.
Малко ми са даже сто години.
Здраве искам, хляб и благодат,
и любов – от вчера до амина.

9 септември 2018г., София

източник:изпрателно ми лично от авторката

В безпътието нямам път,
аз винаги го виждам ясно,
рисковано, но безопасно,
останалото – Божи кът,

отдето идва светлината,
посочва ми посока свята,
в която да вървя напред,
през бариери – ред по ред.

В характера си имам сила,
сама на себе си съм мила,
със мисията си вървя
над хаос, завист и злина

и в лоното на добротата,
намирам смисъл на Земята.

5 август 2018г., София

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката

Личен коментар:
Точно,когато човек изгуби посока винаги се появява някой знак,който да го упъти.В моя случай е едно стихотворение изпратено ми на пощата в точния момент с думи,които за мен имат много дълбок смисъл.Благодаря сърдечно на авторката,че беше моето упътване в мъглата.Случайности няма.Просто се оглеждайте по-внимателно за това,което вселената иска да ви каже.И ценете това,което ви дава.Не забравяйте да благодарите за това,което имате и за това,което нямате.

Вървя напред,докато видя бряг,
пък седна да почина, да размисля,
посока правилна да хвана пак
и бъдещето малко да разлистя.

Не губя много време за това,
посока имам вечно начертана,
единна в действия и във слова,
така съм просто по съдба призвана.

И не обичам сбъркани конци
от хора, дето все не са на ясно
какво да правят. Искам първенци,
с които си партнираме прекрасно.

И ей така, се питам, на брега,
дали не съдя някога излишно.
Човек е само Божия творба.
Дано помогна и да бъде личност!

25 юли 2018г., София

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката