Във всеки златен лист откривам спомени
за лятото , за любовта , за слънцето…
Те там са, във сърцето ми, сълзи отронени,
от бурята на времето откъснати…
Във песента на вятъра пак чувам как шептят
мечтите и надеждите забравени…
Като мъниста сред листата те блестят…
Напомнят ми за хиляди неща неправени…
Във всеки залез виждам изгрев нов…
След всяка болка идват и щастливи дни…
Защото нужна е единствено любов
и някой , който да ти каже „Остани”
източник: профилът на авторката във facebook
Измислени чувства и сложни дилеми,
изчезнали сенки по прашния път,
неискрени думи, изгубено време,
а птиците някъде волно летят…
А някъде още усмихват се хора,
събуждат се в утрото с нова мечта,
душите им волно се реят в простора,
живеят със обич, без страх, суета…
Измислени чувства и болки ненужни,
изплували сенки от лепкав сумрак…
Сега са далечни и толкова чужди…
Изхвърлих ги вече..Забравих за тях…
Сега съм свободна, отново живея
и вечер във мрака рисувам звезди,
а утре със слънцето пак ще изгрея,
в небето, където се раждат мечти…
източник: профилът на авторката във facebook
Изморих се от болни амбиции,
някой все да ми рови в душата….
Завистта някак стана традиция…
Подлостта е до болка позната….
Постоянно се взираме в другите,
а не виждаме своите грешки!
В тъпи спорове времето губим…
Не говорим с никой човешки…
Все опитваме друг да очерним,
все злословим и все се оплакваме…
С някой друг все живота си мерим…
Своят някак за утре отлагаме…
А не виждаме как остаряваме…
Даже няма какво да си спомним…
Май от злоба дори оглупяваме…
И така и не ще се опомним…
източник: facebook
Не ме докосвай – ще се разтопя.
Отдавна станах ледена кралица.
Живея тъй далеко от света…
Не искам никой пак да ме обича.
Сама съм и така ми е добре –
без драми, без сълзи и без раздели.
Над мен е само ледено небе,
а спомени са моята постеля.
Така минават дните ми във сън,
не се нуждая вече от копнежи…
Знам колко мрачен е светът навън,
от фалш и от игри натаралежен.
Не ми споделяй своите мечти.
Това е просто среща с непозната.
Една целувка ще ме разтопи…
Но кой ще залепи след теб душата ми?…
източник: личния профил на авторката във facebook
Тя тайничко рисуваше слънца
на заледения прозорец вечер,
очакваше да дойде пролетта
и да прогони зимата далече…
Тя беше пълна цялата с мечти…
Светът за нея беше малко чудо…
За всичко бе готова да прости
и нежността във всеки да пробуди…
Тя вярваше наивно в любовта,
в сърцето и танцуваха сирени…
Живееше във къща от цветя
там някъде в безкрайната вселена…
Тя чакаше да дойде пролетта
и радости на всички да раздава…
Тя беше слънце, беше любовта
и никога не спря да се надява…
източник: личния профил на авторката във facebook
В живота си направих много грешки,
да бъда идеална не успях.
И днес си мисля просто по човешки
дали научих нещо аз от тях?
До болка си оставам май наивна,
не мога да съм подла,скучна, зла,
знам някога съм слаба,друг път силна,
но влюбена в живота си жена!
И май такава много се харесвам.
Дори понякога и да греша,
аз вярвам че денят ще е чудесен.
На никой вече нищо не дължа…
И моля ви,не ме съдете строго
за прямотата,острия език!
Да бъда друга вече аз не мога…
На вас отдавна вече ви простих…
30.04.2014 г.
изтоник:личния профил на авторката във facebook
