“Via Dolorosa”-Маргарита Петкова

Голямата Голгота предстои.
През малките минавам ежедневно.
Знам, кръстовете всеки ми брои –
усмихнато, самодоволно, гневно.
А аз ги мъкна. Тъй привикнах с тях,
че заприличах изведнъж на птица.
Когато ме оплакват – бликва смях
във вперените ми напред зеници.
Когато ме отписват всеки път,
все повече си вярвам – на прав път съм.
Връз раменете ми седи Светът
и просто нямам право да го срутя.
Чело подлагам. Трънният венец
не ми тежи – кръв имам, нека капе.
По дирята й като по конец
върви Животът. И ми сваля шапка.
Аз просто зная своята цена
и нямам право на излишни харчове.
Голямата Голгота е една.
И я изкачвам. Крачка подир крачка.
Крещете зад гърба ми с бяс: „Разпни!“,
(както ликувате пред мен „Осанна!“).
Дано това да ви успокои –
на Хълма само три дни ще остана.

източник:afish.bg

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *